З наковото решение на Европейския съюз за забрана на продажбата на нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) до 2035 г. някога беше приветстван като най-голямото постижение на „Зелената сделка“. Последните сигнали от Европейската комисия (ЕК), предлагащи смекчаване на тези цели, обаче предизвикаха ожесточен дебат.
Докато ЕС е на ръба на обратен завой в политиката си, възниква критичен въпрос: Дали придържането към „старите технологии“ е прагматичен икономически спасителен пояс, или превръща Европа в застоял бастион за умираща индустрия, докато останалата част от света продължава напред?
Европейският съюз предприе стъпки за смекчаване на знаковата си забрана за превозни средства с ДВГ от 2035 г., като замени строгата забрана с цел, изискваща 90% намаление на емисиите на CO2, вместо пълна забрана за бензинови и дизелови автомобили. Съгласно преработеното предложение, производителите могат да продължат да продават превозни средства с ДВГ, включително хибриди, след 2035 г., ако компенсират останалите емисии чрез мерки като нисковъглеродна стомана, биогорива или е-горива, както и чрез малките евтини EV (т.нар. е-коли).
Решението бележи значителна промяна в политиката и отразява нарастващия натиск от индустриални групи и няколко държави членки – по-специално Германия, Италия и Полша, които твърдят, че първоначалната пълна забрана вече не е реалистична или икономически устойчива предвид настоящите пазарни условия и глобалната конкуренция. Тези страни последователно лобират пред Брюксел да възприеме по-технологично неутрален подход, който позволява съвместното съществуване на различни системи за задвижване, вместо да се ограничават изцяло традиционните двигатели.
Реакцията от автомобилната индустрия беше всичко друго, но не и еднообразна, разкривайки дълбок разрив в корпоративната стратегия. Компании като BMW Group са гласовити поддръжници на „технологичния неутралитет“. Главният изпълнителен директор на BMW Оливър Ципсе отдавна твърди, че строгата забрана за бензинови и дизелови двигатели е „късогледство“, предлагайки ЕС вместо това да се съсредоточи върху комбинация от технологии, включително електронни горива и водород. За тези производители забраната от 2035 г. се усещаше като принудителен марш към пазар, за който потребителите и зарядните инфраструктури все още не бяха готови.
Обратно, производители като Volvo и Mercedes-Benz, които вече са инвестирали милиарди в специализирани електрически платформи, се оказват в несигурно положение. За тези компании оттеглянето е предателство на регулаторната сигурност, която използваха, за да оправдаят огромните си инвестиции. Ако ЕС позволи „старата технология“ на двигателя с вътрешно горене да се запази, тези лидери се страхуват, че ще загубят конкурентното си предимство в полза на изоставащите, които не са си направили труда да внедряват иновации.
Volvo коментира пред Automotive News Europe, че отмяната на сроковете ще донесе повече вреди, отколкото ползи. Компанията смята, че в дългосрочен план това рискува да подкопае конкурентоспособността на Европа. Компанията „захапва“ и конкуренцията, като казва, че за по-малко от 10 години е направила цялостно EV портфолио и е готова за прехода и щом тя може, значи и другите могат.
Volkswagen обаче приветства решението. Пред Reuters компанията го обяви за прагматично и икономически разумно. Renault също е доволна, особено от въвеждането на е-колите.
Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA) обяви, че това е първа стъпка към създаването на по-прагматичен и гъвкав път към декарбонизацията с мисъл за конкуренцията. Но и допълва, че ще са нужни още мерки, за да се улесни преходът към EV.
Критиците обаче предупреждават, че промяната на курса към електрификацията може да подкопае дългосрочната конкурентоспособност и екологичните ангажименти на Европа. Еколозите и мозъчните тръстове описват промяната в политиката като опасна стъпка назад, която рискува да размие доверието на инвеститорите, да забави приемането на електрическите превозни средства и да отстъпи технологичното лидерство на Китай, който продължава да доминира на световните пазари на електрически превозни средства. Те твърдят, че допускането на продължаваща зависимост от технологиите с горене може да обезкуражи инвестициите в батерии, зарядна инфраструктура и платформи за електрически превозни средства от следващо поколение.
Експерти предупреждават, че ако ЕС осигури „бастион“ за технологията на двигателите с вътрешно горене, европейските марки ще стават все по-незначителни на световния пазар. „Защитавайки миналото, Европа рискува да загуби бъдещето“, отбелязват те. Съществува реален страх, че регионът може да се превърне в „музей на автомобили“ – място, където се продават стари технологии, защото са познати, докато високотехнологичният сектор на електрическите превозни средства с висок марж е доминиран от Азия.